Интересно ми е къде бяха през последните 12 години на "бездействие" особено "будните" и активни "граждани" на Видин? Дали търсеха изява по местните медии в качеството си на водещи на разни "бон-бони" или там както се наричаше въпросното ...

Представете си картата на един град. А сега си представете как на тази карта мигат две червени светлинки и всяка от тях се движи насам-натам. Тези две точици са осъдени да се търсят, да се движат по уличките на този град, сякаш луда кръв...

Тя искаше да плаче. Да плаче от радост, с олекнала душа, със заздравяло сърце. Искаше да не усеща соления вкус от сълзите, а да ги попие с усмивка на щастие, макар и закъсняло.
Тя искаше да обича. И обичаше. Сигурно още обича, но не го знае.
...

Баси. Препих. Сякаш в главата ми живее някакво друго същество, за разлика от това, което живее в тялото ми. Това е съществото, на което никога не дадох шанс да се изяви. И сигурно така е по-добре за всички, включително и за мен.
Нали хора...

Нека опра чело на рамото ти. Уморена съм. До смърт съм уморена от всичко. От себе си. Вземи ръката ми в дланите си и ги събери. Като при молитва. Помоли се за опустошената ми душа. Излекувай раните ми с допир. 
Заравям носле във врата ти....

И какво? Да кажа, че съм сгрешила? Няма да го казвам - ясно е. Е, Мис Его в мен не се чувства особено добре, но ще й мине - майната й. 
Всъщност как се случи всичко това нямам представа. Сещам се за онзи стар лаф, ако не се лъжа на Русо (...

По-скоро неделно-понеделнишки. Ако цялата ми седмица ще върви така, после да не се чудя, че ме "тресе стрес"...
Прибирам се сутринта (!), заварвам баща ми угрижен, един такъв унил... заявява ми с дълбоко прискърбие, че котаракът го няма ...

Влизам в стаята. Сякаш в изоставен храм. Няма те - забравеното божество пирува. Вдигаш тостове за смъртта. За мрака. За мен. Нещо блести - спомен - изоставен, сам, мълчалив и тъжен - като теб. Нещо блести - спомен - екот от смях, сянка о...

Стоя на тъмната павирана улица, вдишвайки с пълни гърди влажния дъх на мокри листа и есен. Толкова съм близо до дома ти, че ако погледна зад ей оня ъгъл - ще видя светещия ти прозорец. Не искам да гледам натам. Сигурно и нямам право.
Иска...

Чудно... колко ли време мина? 7 години? Или пък бяха по-малко? Или може би повече. Аз се чувствам сякаш е минал век.
Като забравена приказка с тъжен край. Всъщност краят сигурно не е тъжен, поне не за всички. Така би ми се искало да може...

Не се питам какво направих. Аз знам, че нищо не направих. Не спрях обичта навреме. Не можах да се преборя с любовта. Не можах да се преборя с теб. Обичах те. Обичам те. Май винаги ще обичам теб.
И ще ме отвращава допирът на друг. Черните ...

Душата никога не си отива от мястото, на което волно или неволно си я оставил. Тя витае там като някакъв самотен дух, който търси изгубения си живот. Всъщност, човек едва ли обича със сърцето си. Душата е тази, която боли. Душата е тази,...